Демократ съм, защото вярвам в грехопадението на човека ♥ К. С. ЛУИС
(1898 ~ 1963)
Равенството
27 август, 1943 година
Демократ съм, тъй като имам вяра в грехопадението на индивида. Обикновено хората са демократи по противоположната причина. До огромна степен демократичният възторг произлиза от концепциите на хора като Русо, които са вярвали в демокрацията, тъй като са считали, че хората са толкоз мъдри и положителни, че всеки един има право да ръководи. Опасността да се пази демокрацията по тези аргументи е в това, че те не са правилни. Всеки път, когато се разкрие тяхната уязвимост, хората, които избират тиранията, незабавно извличат капитал от това разобличаване. Стига да се досетят за това, на часа се постанова да се брани демокрацията. На мен не ми се постанова да се досещам. Познавам се и знам, че не заслужавам да ръководя даже и кокошарник, още по-малко пък нация. Истинската причина за демокрацията е, че сме грехопаднали същества и не би трябвало да се дава безконтролна власт на никой човек над събратята му. Аристотел е считал, че някои хора стават единствено за плебеи. Може и да е по този начин. Но аз отхвърлям робството, тъй като никой не става за стопанин.
Учеха ни друго. Не считам, че равенството е богатство единствено по себе си, като насладата или мъдростта. По-скоро то е лекарство, което е належащо доколкото сме заболели, или е дреха, нужна, тъй като сме изгубили невинността си. Не считам също, че предходната власт на кралете, на свещениците, съпрузите или бащите или предходното послушание на поданиците, на паството, на синовете и съпругите са неприятни сами по себе си. Може би това е било положително, както е била добра голотата на Адам и Ева. Но то с право е било отнето, тъй като хората са станали неприятни и са злоупотребили. Да се опитваме да го възстановим в този момент, значи да допуснем грешката на нудистите. Правното и икономическо тъждество са безусловно нужни средства за коригиране на грехопадението и за отбрана против жестокостта.
Също както и лекарството, равенството няма „ лично положително “. Само с него не се живее. Затова и отбраната му е толкоз неубедителна. Опитваме се да открием висша наслада в „ положителния живот “ единствено негативно. И хората се хващат за всяко неравноправие – от филмите за придворния живот, до нацизма. Изкусителят употребява действителната уязвимост на нашите полезности и ни предлага това, което не им доближава. Когато равенството се счита за блян, а не за лекарство, за от ден на ден хора става ненавистно всичко превъзхождащо друго. Това е болест на демокрацията, както жестокостта и раболепието са заболявания на йерархичните общества. Ако тя не се излекува, в случай че развиването ѝ не бъде спряно, тя ще ни убие. Човек, който не може да се подчинява свободно, нито да одобри почтено подчинението, е малоумен и недодялан. Но не по малко неуместно и безразсъдно би било да се възвръща неравенството по закон, „ извън “. Неговото място е вътрешно. След грехопадението би трябвало да носим облекло. Но Джон Милтън го назовава „ тягостна маска “, защото под нея е живото и богатство тяло. На несъмнено място, по несъмнено време, където общуването е съчетано със самотност, облеклата са нелепост – при лекаря, в съпружеската спалня.
Така е и вън – под обвивката на закона всички пазим цялата гама, целия танц на живите и благословени разлики. Свещеникът не е шеф – само че ние му се подчиняваме. Бащата и учителят няма да ни хвърлят в пандиза, само че би трябвало да ги слушаме. Добре е, в случай че и в брака е по този начин. Тук ще спра, с цел да кажа: мъжете са злоупотребявали по този начин извънредно с властта си, че блян за дамите е станало равенството, а това е доста рисково и за тях. Наоми Митчисън е схванала защо става дума, когато е писала, че равенството сред половете е належащо в законите за брака. В самия брак обаче е нужна насладата от неравенството, както споделя тя – „ еротически “. По нейните думи има дами, които не биха могли да понесат да бъдат прегърнати от мъж. Ето нещастието и комедията на актуалната жена – Фройд я е научил, че обладаването е по-важно от всичко на света, а феминизмът не разрешава „ да се отдаваш “. Склонни сме да сведем всички типове обич до дружбата. А тя не съществува без тъждество. Приятелите вършат дружно нещо. Те рисуват, мислят, молят се, като гледат в една и съща посока. Влюбените се гледат един различен, т. е. гледат на разнообразни страни.
Ние англичаните би трябвало да се радваме, че при сносна народна власт сме запазили церемониалността на монархията. В самата вътрешност на живота, тя непрестанно ни припомня, че лекарството не е храна. Ето за какво отношението към кралската власт е станало тип инспекция, тест. Да се „ изобличи “ тя е от елементарно по-лесно, само че вижте изобличителите. Те са точно тези, които сигурно са изолирани от парадайса (от оня първия); тези които не чуват хармонията на сферите (по Питагор – бел. прев.), не виждат танца на планетите. Колкото и да желаят неподправено тъждество, те не могат да го опазят. Когато не разрешават да се уважава краля, ще почитат богатия, спортиста, актрисата, ще почитат каквото има – проститутки и нарушители. Духовната природа, също като телесната, упорства на своето. Ако не ѝ дадеш храна, ще те насити с отрова.
Затова казаното ми наподобява толкоз значимо. Духът, предизвикващ фразата „ Аз не съм по-лош от теб “, е недопустим. Трябва да му се противим, както се противим на бюрокрацията и привилегиите. Само вътрешната подчиненост охранява външното тъждество. Романтичните нападки против демокрацията към този момент са в ход и няма да ги отблъснем, в случай че не знаем всичко, което знае съперникът – само че да го тълкуваме по-добре от него. Хората няма да понесат равенството да бъде пренесено от политиката в частния живот. Нека се облечем в равенство; само че да не забравяме да се съблечем в стаите си.
* Публикувано в: The Spectator, том CLXXI, превод Михаил Шиндаров
Източник:
Снимка: CS Lewis College
